02 януари 2018

Посвещение на прецедателството


Другарки и другари, дами и господа,
Изключително горд съм да съобщя два офецялни хаберлера:

Първо: Спирам да блогвам - съгласно взетото от мен преди малко решение, считано от 01.01.2019 година (или по-рано), смятам да преустановя всякаква блогерска дейност в този блог.

и

Второ: Влизаме в Европрецедателството

Във връзка с европрецедателството искам да заява, че съм настроен много патриотично и оптимистично, както и поетично! Чак ми се иска да напиша следущото стехотворение:
(всякакви прилики и разлики с действителни и недействителни лица и събития са случайни и нарочни)

Реших да го кръстя

Прецедателство любезно, как хубаво си ти!

Прецедателство любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите евраци меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови далавери:
тук весели долини, там фондове пресушени,
Земята пълна с евро, небето със звезди...
Прецедателство любезно, как хубаво си ти!

II

Коя страна от теб е по-пъстра и богата?
Ти сбираш в едно всички злини и бесове:
терор, криза, лъжи, войска, полиция и политика,
На Изтокът светлика, на Западът аромата;
Градовете ти са пълни с ирония и глад,
селата със разруха, а умът с поквара.
Коя ли следваща страна злото ще набара?

III

Прецедателство, не си ли достойно за любов?
Кой рубладжия без въздишка можб да те остави?
Кой има сила твоите кражби люти да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
в случбй, че САЩ би искал Йерусалим да премести
и своя рай прекрасен при Берлин да намести?
Прецедателство, не си ли достойно за любов?

IV

Ти боклук си, да; но кой ли те прилично оценява?
Не те харесват даже децата ти сами
и твойто име свято дълго ще ги срами!
Какъв ли свят развратен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, далавери,
по твоите долини, поля и висоти?
Ти боклук си да, но дали някой за нещо те ебава?

V

Ах, защо ли ний живейме в тебе, кат същински чужденци,
и твоят грозен вид ни не стряска, не привлича.
Народът в градовете и селата хич не те обича,
повече те мразят артисти и певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
предоволно е, че даваш дори и наполовина хляба,
и ние в тебе прецедателство, ще умрем чужденци!

Хисар, 1882... пардон, Русе 2018

Повелявам горната творба неограничено да се споделя! И ако много се сподели, свободата на словото у нас да се провери!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Без спам и реклами!
Всички коментари подлеждат на модерация преди да бъдат публикувани!