16 май 2017

Тежко е да си веган

Тежък е животът на вегана.
Яде ти се месо, та две не виждаш.

Обаче вече си се насадил в това идиотско положение на тревопасно и няма измъкване. То е нещо като психарска секта, в която тичаш по поляните с китки в косите и в устата, храносмилаш глухарчета и люцерна, и с постно, унило лице преживяш сурови ядки, докато нормалните хора сладко си похапват печено месце.

Вечер излезеш на разходка и отвсякъде те обгръщат такива миризми и звуци, че ти иде да завиеш от мъка - цвърчат скари, наденички руменеят върху тях, сочни кебапчета изпускат сладостно ухание, хлапета нахално се тъпчат с дюнери, а ти гледаш като хипнотизиран съблазнителното въртене на шиша, окичен с месо, от което капе апетитен сок.

Влачиш се към вкъщи като волжки бурлак и ти се плаче.
У вас си правиш вечерната салата от ябълки-ранозрейки, джинджифил и две глави лук. Сълзите ти вече текат. По телевизията дават кулинарно предаване и очите ти не могат да се откъснат от печените бутчета и агнешките котлети.
С яд захвърляш дистанционното и улучваш картината, на която някой лакомник художник изкусно е изобразил вакханалия от различни видове дивеч, които чакат готвача да се развихри. Това ти идва в повече.

А сега идва най-трудната част - отваряш хладилника по някакво причудливо съвпадение едновременно с още няколко милиона души по цял свят. Те вадят млякото и си стоплят по една чаша, за да им е спокоен сънят.
Ти също вадиш твоето, но то не е от крава, а от някой донор на сперма, ако си жена. И твое собствено, ако си мъж.
Докато го преглъщаш, се утешаваш с мисълта, че е много полезно и че съдържа незаменими вещества.
Настъпва часът! Другите хора влизат в баните и тоалетните, за да вземат душ и да се облекчат. Ти влизаш, тракаш ядно с вратичката на шкафа и вадиш от там "средновековен уред за мъчение с с осем букви", както биха казали съчинителите на кръстословици. Това е иригаторът.

Тук милостиво ще спуснем завесата, за да се върнем, когато вече си в леглото и се мъчиш да заспиш.
"Въртя се като агне на шиш" - мислиш си и се сепваш от тази еретична мисъл.

Най-после се унасяш, но се сещаш, че в коридора ти има еленова глава, наследена от дядо ти - прочут ловец. С пъшкане и залитане я увиваш в огромна торба и я оставяш на балкона. Ще я хвърлиш на разсъмване. И без това ставаш много рано, защото от глад не можеш да спиш дълго.

Понеже пак ти се е развалил съня, отново пускаш телевизора. Едно щастливо семейство обикаля около димящото барбекю и води леки и приятни разговори.

Тежко е да си веган.

Източник: Фейсбук
С леки корекции

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Без спам и реклами!
Всички коментари подлеждат на модерация преди да бъдат публикувани!