31 август 2016

Непоискан отговор на отворено писно

Получавали ли сте български спам? Няма начин да не сте.
И какво пише в края на писмото?
Някакви лайна, бла-бла-бла, според член не-знам-си кой и според същата алинея, това е непоискано търговско съобщение...

Днес, за пръв път ще отговоря не на такова спам писмо, а на политическо.
Писмо, написано от хора, смятащи се за всезнаещи и всеможещи.
Става въпрос за писмо, написано от български общественици.

Уважаеми г-н Президент,
Уважаем г-н Министър-председател,
Уважаема г-жо Председател на Народното събрание,

Обръщаме се към Вас, за да изразим тревогата си от наблюдаваните през последните седмици действия на изпълнителната власт, които влизат в разрез с националния интерес на Република България и развитието ни като европейска демократична държава, чиито обществен модел, сигурност и икономическо развитие са гарантирани от Европейския съюз и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).

Стоп! За да не Ви наляга отегчение, пълният текст на писмото, можете да прочетете тук.

Според източника, под писмото са се подписали

Алекс Алексиев
Борислав Мавров
Борис Вунчев
Владимир Кисьов
Гроздан Караджов
Димитър Бечев
Илиян Василев
Красен Станчев
Нели Огнянова
Трайчо Трайков
Христо Иванов
Христо Христев
Юлиана Николова

Кои сте вие, мишки проклети, та да говорите от името на целият български народ?!
Кой сте вие, жалки продажници, та да решавате кое е национален интерес на Република България?
Защо вместо това не кажете кой ви плаща парите за жалките политически партии зад които стоите?
Толкова сте противни, че предпочитам да умра, отколкото да гласувам за вас.

Ако вашата политика е прозападна, то значи вие господа сте педерасти - до един и без изключение. Означава, че подкрепяте педерастията.
Това на мен не ми е присъщо.

Ако вашата политика е пронатовска, то значи вие сте за убийствата на невинни хора от американската военна машина.
Нека да не забравяме (само от най-новата история) войните, започнати от САЩ със благословията на НАТО - Югославия, Сърбия, Косово, Ирак, Афганистан, Либия, Египет, Тунис, Ливан, Сирия...

Чудя се как спите спокойно неуважаеми господа?!
Нали все пак човек преди да заспи, трябва да е вътрешно спокоен със себе си. Дали вие имате такова спокойствие? Дали изобщо успявате да заспите?
Или изпозвате наркотици за тази цел?

И след всичката тази мерзавщина бликаща от вас и вашите господари, вие имате наглоста да претендирате, че се борите за интересите на страната?

Ех, ако зависеше от мен, още днес бих ви обесил.... В 20:00 ч., на живо по "По света и у нас".

30 август 2016

Извънредно: Гугъл кючек

Гугъл направо си друса кючек в момента. Не знам от колко време насам, ама изобщо всякакви услуги не се отварят от България или това става след поне няколко опита.
Освен това, потребителите на браузъра Google Chrome са видели малко зор при влизане в други сайтове. :)

Не помня таквози сътресение у Гугъла, откак хакнаха YouTube-то.
Ама к'во пък, нека и тях да ги потресе малко.

Дори и в момента се мъча да публикувам този пост, ама курец с брадица.
Ай дано успея до утре. :)

МВР с 8 съвета срещу телефонните измамници

Експертите от полицията използват поредния опит за телефонна измама, за да припомнят основните правила на поведение в подобна ситуация. Те отново припомнят и основните сценарии за извършване на телефонни измами.

По никакъв повод не давайте пари на непознати, независимо от предлога, гласи съвет №1 на МВР.

На второ място те за пореден път призовават гражданите да не се доверяват на непознати хора.
Не предоставяйте лични данни и данни за свои близки по телефона; Опитайте да запазите самообладание при получаване на обаждане от човек, който се представя за Ваш роднина, изпаднал в беда, призовават още от силовото ведомство.

Органите на реда съветват гражданите, които имат съмнение, че на телефона е техен близък, първо да опитат да се свържат с него чрез свой съсед или приятел. Те обръщат внимание, че е препоръчително по възможност да се използва телефон, различен от този, на който е получено обаждането.

Ако получат обаждане, при което някой се представя за техен близък, съветът на униформените е да му се зададе въпрос, отговора, на който не би трябвало да е известен на непознати. Такива въпроси са относно рождена дата, населено място и други.

Полициите съветват хората, които получат обаждане и спрямо тях бъде осъществен опит за измама, незабавно да сигнализират на тел. 112 или в полицията.

Необходимо е хората, които имат възрастни близки, непрекъснато да им напомнят как случайно може да станат жертви, както и основните правила, които трябва да спазват, ако попаднат в подобна ситуация, призовават още от полицията.

Източник: News.bg

Тролване на коври!

След разходката до село, днес ми е едно такова весело и шантаво.
Преди малко някаква американска другарка реши да ме добави в Скайп.
Съответно и аз я добавих и веднага ѝ пратих снимка на пишка, още преди да сме си писали нещо. :)
Да видим ще хване ли дикиш "момата" или не.
И в двата случая тролването ѝ и е гарантирано. :)

Добре, че Чалгислава не знае!

Ида от село. Не от моето.
Ама прекарах достатъчно време там, за да разбера, че чалгаджийките там са на особена почит.
VIP е слабо казано.
Чалгислава, Вреслава, Мамуна и прочие тям подобни труженички се ползват с голяма популярност сред жителите на селата.
Направо ги боготворят хората и се дивят на работата, която правят. За тях те са уникални, неповторими, единствени.
Мадона е някаква западна пръчка, Ала Пугачова - стара рускиня, а пък Металика - прости гадни метъли.

Едвам дочаках момента в който си тръгнахме и след като излязохме от селото, въздъхнах с облекчение.
Добре, че Чалгислава не знае!

23 август 2016

Почина журналистът Димитър Цонев

Почина журналистът Димитър Цонев.
Наскоро той претърпя тежък инсулт, лекарите се бориха за живота му, уви, без успех.

Да припомня, че Димитър Цонев беше журналист и говорител на новините на БНТ1,  после говорител на кабинета на Симеон Сакскобургготев. след това 3 години работеше като пиар.

Отново се връща в телевизията, но този път в БиТикВи, като водещ на "Лице в лице", заедно с Цветанка Ризова. До последно водеше предавенето "Още от деня" по БНТ1.

Димитър Цонев е син на големия наш актьор Коста Цонев.

Да почива в мир!

22 август 2016

Силвия Кацарова и LZ - Топъл дъжд

Точно така. Вали!
И се му се кефя. Вали спокойно засега, на моменти се засилва, но нека да има!

И се присетих за другарката Кацарова!

Силвия Кацарова и LZ - Топъл дъжд



Нощта пресича моя град надлъж,
площадите отдъхват от мъглите.
O, аз дочаках пролетния дъжд,
измил стъклата и душите.

Долавям как се движи пролетта -
в кръвта ми , в соковете на стъблата.
I как се връщат тихи над света
зелените лъче на светлината.

Приветствам пролетните ветрве,
които над земята ни минават.
Ще се издигнат нови класове,
реки ще бликнат в тихите дъбрави.

Ще израсте висока буйна ръж,
ще се събудят спомени изстинали.
Дъждът сега е само топъл дъжд,
изгубил спомена за свойто минало .

Припев
Топъл дъжд, чакан дъжд -
плиснал в миг и отшумял.
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял.

Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано,
ще мине светлият лиричен звук
на някое, на някое пиано.

Дъждът ще влезе в стаите при нас!
Измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят.

Припев

Глобална путкономика

Ако жена влезне в бар и каже "искам някой да ме ебе!", моментално ще се намерят желаещи.
Ако мъж влезне в бар и каже "искам да еба!", най-много да яде бой!

Путката струва, кура е безплатен!
Тази проста истина стои в основата на путкономическата система, която влияе на живота ти всеки ден.

Влияя!

Както е видно от името й, системата се върти около Жената.

Най-важното нещо в света на Жената са нейните чувства.
Ако се направи статистика на живота на една жена, ще се види, че по-голяма част от времето си тя е прекарала в това да мисли как би искала да се чувства и в търсене на лигави песни, които описват начина по който всъщност се чувства.

Жените не се влюбват в мъже.
Жените се влюбват в собствените си представи за това как биха се чувствали с тебе.
Жените се влюбват в собствените си мечти, идеи и най-вече желания.
Жените се влюбват, когато нещо им липсва.
Жените се влюбват с ушите си.

За целта трябва просто да влезнеш през тях и да ѝ се загнездиш в мозъка.
Трябва да я караш да мисли за теб, трябва да присъстваш непрекъснато в деня й.
Достатъчно е да й звъннеш "без да искаш" и да ѝ пратиш SMS "извинявай, случайно набрах теб вместо Пешо".
Няма значение колко си нисък, висок, дебел, беден или грозен. Ако тя има достатъчно неизпълнени желания, достатъчно болни идеи и ѝ липсват достатъчно неща, тя е твоя.

Изведнъж решава, че точно ти ѝ трябваш.
Кура ти придобива стойност, която според нея отговаря на цената на путката ѝ - следователно имаме сделка!

Това е то търсенето в света на глобалната путкономика.
То зависи изцяло от Жената, но съществува непрекъснато.
Гаджето ти копеле, с едното око гледа теб, а с другото се оглежда за някой, който ще предложи по-висока цена за путката ѝ.

Жените изтрезняват и се отърсват от любовта много по-бързо.
Със студена прецизност могат да ти кажат точно какво не харесват у теб и защо точно са с теб.
Гардероб с най-различни мъже би бил идеален за Жената.
За понеделник – някой, с който да гледаме любимите ми филми.
За вторник – някой, с когото да оцветим червени фонтаните в парка.
За сряда – някой, който да ме ебе като животно.
За четвъртък – някой улегнал, спокоен, който да не ревнува.
За петък – някой, с когото да си пия кафето и да си пуша цигарката.

Ясно е, че един нищо и никакъв мъж няма как да е всичко накуп.
Ти си точно това, което Жената иска само в началото.
Колкото повече време минава, толкова повече се отдалечаваш от рицаря на бял кон.

Това е то търсенето в света на глобалната путкономика.
То зависи изцяло от Жената, но винаги я прави нещастна.

Идеята, че някъде някой предлага по-добра цена за путката ѝ, не ѝ дава покой.
Ако се направи статистика на живота на една жена, ще се види,че все някога се е будила до мъж с мисълта "Добре де, сега за тоя ли си хабя путката?".

В света на Жената е пълно с безплатни курове.
Всеки ден ѝ се предлагат поне два, дори да не го осъзнава.
Към една путка винаги има интерес, което е изкушаващо.

Това е то предлагането в света на глобалната путкономика.
То зависи изцяло от мъжете, но винаги прави Жената капризна.

Рядко жените имат реална оценка за стойноста на путката си.
Колкото по-голяма цена получават за нея, толкова повече мислят, че струва.
Но както знаем, това няма как да продължава вечно.
Така се стига до путкономическа криза.

Няма глобални пуктономически кризи, има само лични.
Личната путкономическа криза се получава, когато жената се озове в ситуация, в която получава много по-евтини курове, отколкото според нея е цената на путката ѝ.

Всъщност, по-горе не бях съвсем точен (или пък бях?!).
Жените се влюбват в мъже.
Ако се направи статистика на живота на една жена, ще се види, че това се е случило поне два пъти.

Как се разбира, дали Жената е влюбена или просто търси добра оферта за путката си, подтикната от лична путкономическа криза?
Ако не може да каже точно заради какво е с теб.
Ако не може да каже точно какво харесва в теб.
Ако не вижда кой може да те замени.
Ако дори има много причини да не е с теб, но е.

Както казах, това се случва поне два пъти през целия живот на една Жена. Мъжът може дори да е един и същ.
Времето между тях е една игра на търсене, предлагане и кризи.
Времето между тях е време на постоянно прокрадващо се нещастие и капризност.
Но не ми беше това мисълта.

Искам да ти кажа нещо копеле!
Ако видиш, че момичето ти е недоволно, нещастно, замислено, несигурно, тъжно или вечно пияно, значи си мисли "това ли получавам за путката си?"
Това всъщност е мисълта с която се будят повечето омъжени жени.

Мислех си, че ако жените просто спрат да бъдат капризни и вечно недоволни, всичко ще е наред.
Няма да има войни, няма да има проблеми, всички ще са доволни.
Мислех си, че ако жените просто започнат да дават на мъжете нон-стоп извратения секс, който искат, всичко ще е наред.
Няма да има войни, няма да има проблеми, всички ще са доволни.
Това е вярно, но не е истината!

Истината копеле е, че трябва да поддържаш цената на кура си.
Всеки ден в който си с нея.

Не ме интересува как ще го правиш, ти знаеш най-добре как си я свалил.
Само един съвет – научи се да я подмокряш с думи.

Помни, че в жестокия свят на глобалната путкономика кура ти е безплатен, а Тя е божествено красива.

Ако се направи статистика на живота на една жена ще се види, че все някой някога е предложил най-високата цена за путката ѝ.

Дали го е изпуснала? Или той е осъзнал, че тая путка не струва толкова много?

Източник:Fuck the norm

Олимпийски резил

От новините разбрах, че олимпиадата в Рио била свършила.
И отново от там разбрах, че сме спечелили цели 3 медала - 1 сребърен и 2 бронзови.
Алтън йок!
Вай-вай-вай, чок резил - както казват в спортните новини на майчин език.

Браво на медалистите, не са се разхождали напразно.
Браво и на туристите - разходиха се до Рио, видяха свят.
Т'ва Рио, т'ва Ипанема, т'ва Копакабана... кога иначе ще ги видят?
Никога!
Дано да са си направили снимки за спомен.

Дотук с изтънченото ми чувство за сарказъм и ирония.
Не помня скоро да е имало такава слаба олимпиада - нито един златен медал. При това само 1 сребърен и 2 бронзови.
А новините на БНТ1 не спират да леят суперлативи. За медалистите де. Ама то мед им капе от устата...

И какво няма да им капе, родния спорт умря отвсякъде. Щом на някакви три келяви медала се радваме...
Но в никакъв случай не искам да умаловажа труда на медалистите.

20 август 2016

Виц на седмицата

Червената Шапчица среща вълка във гората и го пита:
- Ще ме изядеш ли?
- Не!
- Искаш ли да ти дам каквото нося в кошницата?
- Не!
- А любов? Искаш ли да правим любов?
- Не!
- Нещо извратено тогава? Например див секс и после да ме изядеш?!
- Не!
- А един шамар няма ли да ми удариш?
- Не!
- Поне ме наплюй?!
- Не!
- Напсувай ме!
- Не!
- Какъв вълк си ти бе?
- Веган, пацифист, евроатлантик, със западноевропейска ценностна система - смирено отговорил вълкът.

17 август 2016

Буря, силен вятър и порой в Русе

Буря, придружена с гръмотевици, силен вятър и пороен дъжд се сипе в момента над Русе.
(Брях, досущ като синоптик го докарах)
Не знам с каква скорост беше вятърът, но определено беше силен.
В близките далечини чух поне 3 счупвания на стъкла.
Дъждът отслабна в този момент, но продължава да духа много силен вятър.

Беше си направо страшно, вятърът беше с пориви.
Пороят също беше на ниво.

Утре ще видим дали ще влезем в новините. :)

Да живее българската съдебна система

Коментарът ми е провокиран от тази новина.
След 8 години ходене по мъките, Батко най-после е невинен. Окончателно.

Знаех си аз, че истината ще възтържествува. Такава, каквато я виждат съдиите и прокурорите.
Твърдо вярвах, че родната съдебна система е строга, но справедлива, неподкупна и не се поддава на натиск и политическо влияние.

Ето, съдът го доказа.
Батко е невинен.
БАТКО ЗА ПРЕЗИДЕНТ! СПЕШНО!
Тъкмо ГЕРБ се чудят кого да номинират.
Ами ето го Батко.
Идеален е за позицията.
Ще гласувам за него с две бюлетини, три ръце и четири крака!

Хип-хип, ура - за българският съд дами и господа, другарки и другари, майне дамен унд херен.

13 август 2016

О, ПИЧКА! (Дневникът на Иван Вазов)

О, ПИЧКА! (Дневникът на Иван Вазов)

4 септември 1882
Наченах повест за емигрантските си години в Браила. Турил съм й заглавие „Неяли-несрали”. То верно така си беше. Гладувахме като псета, ма поне си отеб*хме на румънки.
Имаше една госпожа Флорица, колчем се сетя за нея, още се одървям. А добрият писател винаги трябва да е леко одървен, кога пише. Така възбудата му се предава на читателките и те му стават поклоннички. А преобладающото мнозинство от купувачите на книжовност са от женски пол.

Добре си поживях при старите хъшове. Македонски, Попчето, Мравката, Владиков, Хаджията. Страстни пияници и големи еб*чи. А и Странджата беше потресающ пич. Верно, че беше изкукал и всички се еб*вахме и се подиграюхме на патетичните му тостове, ма па беше весело.
Вознамерявам да се возползвувам от похвата „автоирония”. Затуй назовах героя си Бръчков. Щото така или иначе дъртите хъшове ме сбръчкваха от юркане. Нали бях новобранец.
Ала не им се сърдя. Какво да им се сърдиш – повечето от тях са мъртви. Един Македонски е жив и мете пода в една канцелария. Само той може да разкаже как ме сосипваха от еб*вки и унижения. Ех, Македонски, защо не умря при Гредетин?

29 юли 1883
Редакторът не одобрява заглавието.
- Какво е това „Неяли-несрали”?- вика. – Дай го по-патриотично, нали си писател. Тези хора са херои, а хероите не серат.
- Ами аз точно туй съм написал: „несрали”.
- Иване, не се прави на ударен. Дай нещо по-возвишено. Как ти звучи да речем „Немили-недраги”?
- Звучи ми като заглавие на бездарна стара градска песен.
- Хич не ме интересува как ти звучи. Аз съм редакторът и ти казвам, че това ти е заглавието. Ела идущия вторник за хонорара.

19 декември 1883
Работя върху поетичен цикъл с работно заглавие „Епопея на незабравимите пич*и”. От американската литература знам, че всеки голям писател трябва да опише реалистично най-хубавите си онождания. Така както го правят Хенри Милър и Чарлс Буковски. Затуй съм решил да направя цикъл от стихотворения, в които да разкажа за Амалия, за Ефросина, за Тодорка с големия клитор… Ех!
Първото стихотворение ще е за Амалия. То започва тъй:

О, пич*а!
Три деня белите прашки как прохода бранят…

Отде ми идат на акъла тия чутовни метафори, бе! Наистина съм голям писател. Да назовеш женското лоно „проход”? На кого другиго би хрумнало подобно поетическо изражение?

25 февруари 1884
Редакторът съсече цялата ми поезия. Твърди, че българските читатели живеели в дебело невежество и нямало да возприемат моите сексуални откровения. Щял съм да ги возмутя, а това било неприемливо за политиката на издателството. Искал да напиша нещо патриотично.
- Е, какво патриотично бе, редакторе бледи? – развиках се аз.
- Ами например нещо осъдително срещу новините на турски. Или пък нещо за хероите от Априлското въстание и Освобождението.
Офф, ще се наложи да смъча нещо в тяхна прослава. Верно, банална тема е, сега всички дращят за това, но пък хонорарът, дето ми го предлагат, хич не е лош.

7 март 1884
Ще го бъде. „О, пичка” ще стане „О,Шипка” и ще возпея приповдигнато боевете на опълченците. Ще прасна и по една поемка за Кочо, за Бенковски, за Левски и ще им взема парите. Все пак аз съм професионалист. А отгоре на туй съм голям писател.

19 ноември 1884
Ах, как ме дразни Захари. Не мога да го трая. Написал, моля ти се, мемоар за Априлското въстание и го кръстил „Записки по българските въстания”. Книгата се отличава със забележително скудоумие и липса на всякакво художество, ала много се харчи, щото авторът бил очевидец на събитията. Уж бил до Бенковски по време на въстанието. Ама дали воистина е тъй – никой не знай. И вече десета седмица е най-харченият писател по книгопродавниците. Накъде отива българската култура, щом един загубен чобанин от Медвен пише някакви измислени мемоари и те стават бестселър?
Не се воздържах и му посветих стихотворение:

На З.С.
Със храчки, мръсотий и кал
света си, байно, олигавил:
да би ги някой в куп събрал,
ти в тях се би удавил!

Как добре съм го рекъл: „света си, байно, олигавил”. Освен туй по време на работата си върху тая непреходна творба родих ценна поетическа находка. Още в първия стих ми се появи проблем – излизаше ми една сричка повече – „със храчки, мръсотии и кал”. „Мръ-со-ти-и” са четири срички, а ми трябваше дума с три. И изведнъж ми дойде божествено просветление – ако сменя „и” с „й кратко”, сричките стават три. Мръ-со-тий! Вярно, че думата не е изрядна граматически, ала читателят няма да забележи такваз дреболия. То какво ли забелязват тия прости цървулковци, щом харесват глупостите на чобанина Захари!…
Освен туй, ако наложа взаимозаменяемостта на „и” със „й кратко” (а аз несъмнено ще я наложа, защото съм най-големия авторитет в българската книжовност въпреки напъните на чобанина Захари), тоз похват ще ми отвори нови поетични двери.
Навремето, кога писах поемата „Клеопатра” имах проблем с подобни рими. Поемата беше посветена на тогавашната ми слугиня Гинка, която ме воведе в тайните на груповото онождане. Сегиз-тогиз се сбирахме у дома с нейни акрани и я обладавахме наедно по трима-четирима, а тя все питаше за още. Тия нейни извънмерни желания ме вдъхновиха да я сравня с императрицата-ненаситница Клеопатра. Создадох една волнующа метафора на нашите мърсувания и я посветих на Гинка. Ала тъй и не намерих подходящ апотеоз за финал на поемата. Но ето че сега, благодарение на чудната игра „и” = „й кратко” ми хрумва как да я завърша:

И изригват мощни струи
от възбудените х*и!

Да, знам че буквоядите тутакси ще ме емнат. Те само туй чакат – да съзрат някъде дребна грешчица в безсмъртните ми творби, та да скочат и да ме заклемят в гнусните си газети – той, Вазов, видите ли, не знае езика, не знае как е множественото число на думите. Но какво ме брига хорската завист! „Възбудените х*и” е прелестна находка на изящната словесност.

30 април 1892
Наченах да пиша еротичен роман за Априлското въстание. Нарекъл съм го „Под робството”. В заглавието има двойна закачка. От една страна иде реч за турското робство, а от друга страна – за сексуалното робство. Идеята ми е, че главният герой Бойчо Огнянов от една страна вдига революция срещу Османската империя, но от друга страна е сексуален роб на една учителка – Рада Госпожина. И се онождат с тебешири, учителски показалки и други помагала. Идеята е величайша, защото разказва за двояката природа на человека – хем лелее да е свободен политически, хем иска да е роб на жена.

17 октомври 1892
Редакторът ме гледа мрачно.
- Кви са тия тебешири бе Иване, кви са тия извращения? И какво е посланието?
- Ми туй е реализъм.
- Къв реализъм бе, Иване? Искаш да ме скараш с ДПС ли? Искаш да ми правят митинги пред издателството ли? Това ли искаш? Отрежи цялата сексуална линия и дай по-приемливо заглавие на романа. „Робство” е много груба дума. Дай нещо по-меко. Например „присъствие”.
Разтреперах се от возмущение. Какво присъствие бе, мюзевирино? Мигар баща ти е „присъствувал” в гъза на майце ти? Как да назова романа си „Под присъствието”? Та туй е вопиюща дивотия.
Разправяхме се, разправяхме се, па накрая си стиснахме ръцете на „Под игото”. Според мен туй заглавие е твърде страхливо, но ми додея на чреслото да воювам с малоумни редактори. Ситуацията била такава, Балканите били буре с барут, да не съм искал да стане като в Босна… Просто не е истина какви чутовни глупости съм заставен да слушам. Но накрая зорлем кандисах. Не мога да си позволя да хвърля в рисайкъл бин-а двегодишен труд само зарад едното заглавие.

8 юни 1894
Пенчо ме ударил в някаква своя немощна статийка. Писал по мой адрес следното: „Всичките действуващи лица в романите на господина Вазова, от Огнянова до Рачо Пръдлето, издават подло автора си, защото като чисто лирически поет във всяко лице той е виждал само себе си, изобразявал е сам себе си – и ето че наместо Рачо Пръдлето се явява господин Вазов, във всичкото величие на херой хвалипръцко”.
Е, туй е то българската завист! Наместо да се радва, че негов сънародник е велик писател, той попържа. Разбирам, че е обиден зарад туй, че е куц и едва влачи немощните си телеса. Разбирам, че му е пренеприятно, задето цяла България сега мене гледа, а него го знаят само глупците около доктора Кръстева. Разбирам, че вопие от факта, че аз онождам всички хубави прелюбезни госпожици, а той мачка нелицеприятни библиотекарки. Ама защо трябва да пренася личното си неудовлетворение връз творчеството ми?

26 ноември 1894
„Под игото” стана чутовен бестселър. Тая седмица съм на второ място по продажби в книгопродавниците. На първо място е Дан Браун с поредната си нелепица. Моят роман е сто пъти по-добър, но българинът е чуждопоклонник и винаги ще предпочете американското лайно, нежели българската мерудия.
Нищо де, аз и от второто място ликуя. Пенчо го няма и в първите сто, завалията.
По случай добрите продажби снощи събрах неколцина другари в „Юнион клуб” и се направихме на кучета.
Сега махмурлукът ме мори. От сутринта съм изпил сигур три оки вода и пак не мога да угася пожара. Не се гаси туй, що не гасне.

7 септември 1897
Станах министър на просвещението в правителството на Коцето Стоилов. Коцето ми е отколешен другар и отдавна ме моли да му ударя едно рамо, а аз все отказвам, воден от поетически съображения. Но тоя път приех. Не за друго, просто искам да зърна ликът на Пенча, кога узнае, че съм оглавил народното просвещение. Дяда ти Вазов е министър, мойто момче, а ти какъв си? Обикновен софийски дришльо!
Министерската служба носи досада, ала и някои приятности. Дадоха ми служебен файтон, калесват ме по всякакви празненства на уруспии и дупедавци, дори ме номинираха за „Мъж на годината”. Туй е стар български конкурс и в него битката винаги е много оспорвана. През 1873 самият Васил Левски е бил номиниран за мъж на годината, но губи от хаджи Иванчо Хаджипенчович с 516 на 47 гласа. Разбираемо е – желанието на организаторите е било да дадат титлата на жив човек. От пиар гледна точка е тъпо да наградиш мъртвец, защото той би бил возпрепятствуван да си получи наградата и да поблагодари на организаторите.
Министерското кресло ми докара и много блюдолизци. Хора, които довчера не са ми казвали „добър ден”, днес тръбят навсъде, че са ми първи приятели. А и вестниците не спират да ми се возхищават и постоянно ме наричат „гуру на поезията”, „първенец на прозата” и, „патриарх на българската литература”. А преди да стана министър, нямаше и една добра дума за мен.
Какви подлоги са, не е истина просто!

16 април 1898
Днес сътворих великолепно стихотворение. Апотеоз на любовта и жизнерадостта. С таз творба ми се чини, че воскачих нов поетический връх. Веднага изтърчах при редактора и му го зачетох велегласно:

Аз познавах тази пич*а
Още като ученичка.
Беше млада, жива, дива,
Изключително еблива.
Кукувица щом закука
Тя отпочва да се чука.
Трябва да ви се пофала,
Че и с мен се е еб*ла…

- Чакай, чакай – сепна ме редакторът. – Тука нещо римата ти куца. Какъв е тоя глагол „да ви се пофала”? На книжовен език се казва „да ви се похваля”.
- Зная. Но подобни фигури са допустими в поетическото изкуство. Това е народностно наречие. Пък и ако напиша „похваля”, ще трябва да го римувам с „еб*ля”, което е хептен безсмислено.
- И защо изобщо трябва да се хвалиш?
- Е как защо? Човек защо е*е? За да се хвали!

5 февруари 1899
Пенчо пак ме ударил в някаква газета. Завистта на неудачника не му дала да спи. Не се стърпял, па издращил:
„Такива натури като господина Вазова ги има легион; целта на техния живот е да ядат печено агне, сложено на готова трапеза, да говорят масали, зевзеклици, да пият наздравици за “благоденствия” и, отнемай-къде, понякога да пишат глупави романи”.
Хехе, измучени анализи седнал да ми прави. Що си не гледаш дивотиите, Пенчо, ами се мъчиш да наредиш недъгавата си снага до атовете на българската литература?
Гледай си там кръга „Мисъл” (какво нагло наименование, сякаш извън тоя набеден кръжец не существуют мисли!) и недей посяга към светините.
Чудя се и се мая отде се взе тая завист у Пенча? Тейко му беше читав човек, всички го уважавахме. А може би затуй синът се е озлобил, защото е прозрял, че нивга няма да стигне таланта на бай Петко. „Пенчо бре, чети!” му е викал той навремето. Но Пенчо тъй и не се научил да чете, научил се сал да попържа.
Отпървом мислех да отвърна на тоя жалък пасквил с друг пасквил. Но отвтором си рекох: Иване, ти си световен поет. Не е уместно да слизаш на нивото на тоя низък червяк. Твоето оружие е поетическото. Туй, що те отличава от Пенча е, че ти владееш изкуството на римите. Удари го с тях!
Затуй седнах и му посветих следующата творба:

БОЛНАТА ЗМИЯ

С нозе от ход и лутане подсечени
по урва качвах се една.
Внезапно в камъняка там напечени
змия отровна ме клъцна.

Но зъбите изляха на обувката
ядът си лют, неизлечим.
На халос й отиде ней цалувката,
останах читав, невредим.

Пребих, стъпках змията отвратителна
и пътя си поех без шум…
Аз знам влечуга друга, зла, язвителна,
срещал съм я на моя друм.

Тя неведнаж хапала е краката ми -
и с колко ярост, злъчка, бес!
Но тя е болна – жали я ногата ми,
и аз я не стъпках до днес.

Изпитвам християнско състрадание
към таз озлобената гад,
и мисля, колко мъка, бол, страдание
ней струва всяк изригван яд.

(Певец безвреден, тих, и брат на слабите,
не съм помислил нивга аз,
че бих дигнал у змиите, у жабите
такъва идрофобски бяс).

О, господи, във таз душа изгризана
от злоба – твоя мир всели:
калеврата ми цяла е пронизана
от толкова зъбчета зли!

Как само ги нахождам метафорите! Кому другиму би хрумнал чудесният похват да оприличи куция Пенча на болно влечуго? И какво благородство, какво невиждано великодушие струи от стихотворението ми! Такива сме големите творци – подхождаме със снизхождение и християнско състрадание към ония презряни твари, що ни хапят калеврите. И слагаме в скоби скромната си личност. Демек – ти прецени, любезни читателю, кой е прав и кой е крив.

29 май 1919
Написах еротичен роман на име „Чичовци”. В него разказвам за страстите на хората в по-улегнала възраст. Младите наивно си вообразяват, че възрастните не се радват на полови възбуждения. И аз кога бях млад живеех во същите заблуждения относно тия наслаждения. (Възбуждения – заблуждения – наслаждения е прелестна рима, трябва да я употребя нейде. Как ми хрумват такива чудесни поетизми!). Ала сега виждам, че не съм бил прав. Всякоя възраст си носи своеобразие в онождането – по младини ръчкаме с жизнерадост и настървение, а попревалят ли годинките иде ред на по-изтънчените мурафети – подпецването иде по яваш-яваш, но носи бая по-висше услаждение на сетивата.
Зрелият человек знае кое как да подхване, той не се спеши да го нахака из един път, а свещенодейства. Поопипа тук-там, па поблизнува, па се поназлъндисва, ще речеш, че не му се оножда. Па кога коженият меч се возправи, ще да го положи излеко връз вълната и ще си запроправя път из уханните дебри на момината клисура дорде стигне до темното й усое. Па после ще въздъхне издълбоко и ще да го запровира навътре-навънка, навътре-навънка с оная омайна лекота, що носи сюблимно наслаждение…
Чак сега се досетих защо Найден Геров назовава клитора „гъделичник”. То си иска бая гъделичкане и побарване, та да докараш момичката до онуй томително потреперване на ногите.
Ама туй младите отде да го знаят?

18 януари 1920
Евгения Марс е прелюбезна жена. Мине, не мине време, па дойде у дома, приседне кротко во писателската ми стаичка и ме созерцава как дращя. Созерцава, созерцава, па току приклекне под писалището и ми засмуче чреслото. Чреслото ми отпървом се зачудва кое какво, ала с времето се возправя. Тогаз Евгения запрята поли, возсяда ме и ме яха досущ сръбски кавалерист. Сърдцето ми затуптява патриотично и кога се там съзира козлодуйски бряг – бум!
Евгения стене като охтичава. Туй трябва да ме подсети, че онождането не й стига, та я довършвам с език. Език свещен на моите деди!

2 юли 1920
Редакторът пак ми е сърдит. Какви са тез чичовци, вика, кво е туй онождане? Ти, кай, Иване, срама нямаш. Наште читатели са прости хора, те се возмущават от такваз откровеност.
Седнал и ми сократил романа по най-безобразен начин. Махнал всички страстни моменти и го докарал до дребнава юмористична повест.
Взех си хонорара, напопържах редактора и отидох да онодя Евгения.

14 октомври 1920
Тиквениците от кръжеца „Мисъл” разправяли зад гърба ми, че съм бил графоманин. Не било нормално да пиша толкоз много. Истината е, че в нашата литература зеят пропасти и моят поетически дълг ми повелява да ги запълвам. Какво имаше преди мен в нивицата на нашата словесност? Нищо. Безплодна угар, в която стърчаха отделни самотни класове като Ботева, Каравелова или Алека. Нямахме роман, нямахме истинска драма, нямахме оди. Аз создадох цели жанрове, а те ще ми викат графоманин! Де гиди, мюзевири.
Туй, що не могат да преглътнат всичките ми завистници от иженарицаемите литературни кръгове, е моята извънмерна творческа плодовитост. Хора като Пенча безплодно гризат молива в продължение на месеци, па току изплюят накрая някакви немощни стиховце. А аз пиша по 5-6 стихотворения на ден (стигал съм и до 14!) и все шедьоври. Музата ми е тъй мощна, че мога да напиша безсмъртна творба за всяко нещо. Днес например, докато се разхождах в градската градина, съзрях самотен есенен минзухар. И веднага съчиних следното великолепно стихотворение:

О, самотен минзухар,
В утринта любезен дар
Още щом те лицезрях
Издълбоко вздъхнах: ах!

Ала идат дни на мраз
Ще увехнеш ти тогаз,
Цветенце нетрайно ти,
Во сърдце ми остани!

Мигар не е гениално? Как ми идат на акъла подобни потресающи словесни изражения!

22 септември 1921
Евгения току ме изненадва. Боядисала си интимното руно в лилаво. Ах!
И ми припява: „Аз съм само цвят лилав”. Немощно стихоплетство, ала возбуждающо. Потапям писателския си мустак во лилавата й вълна и тържествувам. Вълната замирисва. Дъхът й ме омайва. Туй може да тури начало на нов поетичен цикъл – „люлякът ми замириса”. Но сега не бива да се разсейвам. Туй, що трябва да сторя, е да вдигна патриаршеския си жезъл, за да възрадвам лилавото й лоно. Ала жезълът не ще да се вдига. Мъчим се с часове.
По едно време Евгения вади от чантичката си синьо хапче. Въвира го сред вълната си и ме подканя да го намеря. Езикът ми е чевръст, намира го бързо и го глътвам. Подир мигновение жезълът ми става твърд. Турям го сред люляковия гъсталак. Евгения офка. Онождам я патриаршеската – кротко, ала с достойнство. Сегиз-тогиз побарвам гъделичника й. О, пич*а!
Свършваме бездиханни.
Пращам я да се подмие, а аз сядам на писалището да опиша вълненията си:

Във топъл ден,
сред люляк гъст,
Ухае всьо околовръст…

Евгения се връща во стаичката ми.
- Стига дращи, Иване, – казва. – Люби ме! Возжелала съм те извънмерно…
И пак кляка под писалището ми и ми замлясква керестето. Ах, тя е млада, щенията й са понятни, ала аз как да отвърна немедленно? Дава ми още едно синьо хапче. Кръвта ми почва да бушува, ала сърдцето ми се задъхва. Претупка, претупка, па спре.
Какво е туй?
Нима животът на безсмъртния писател може да има конец?
Евгения се нанизва на стърчащия ми чеп и лелее от возторг. Аз съм облян от студена пот. Пред очи ми чернее мрак.
Туй ли е краят?
Туй ли е?

Автор: Иво Сиромахов

12 август 2016

Метеорологичен оргазъм

Ох, да!
Днес времето е толкова разкошно, че на моменти получавам метеорологичен оргазъм.

Снощи прилично си поваля и дори захладня през нощта.
Днес цял ден също е хладно - около 20 градуса.
Е, тези които са на море едва ли са доволни, но на мен ми идва много добре това разхлаждане.
Дано продължи поне до утре. И ако може още малко да повали днес. Уж такава е прогнозата за вечерта, но ще видим.

Почина Никола Анастасов

На 8 август 2016 г. след тежко боледуване почина Никола Анастасов.
Днес си взехме последно сбогом с един от най-великите актьори на България.

Е, събраха се, както едно време... Парцалев, Калоянчев, Анастасов.
Тримата тенори на родното кино вече са заедно на небесната сцена.

Последно сбогом и поклон!

Ох, дъжд! Ох, кеф!

Приличен дъждец се изсипва в този час над Русе.
Вали нормално при това. От време на време се позасилва и спада.

Отдавна не беше валяло. Не помня точно, ама може да има и месец, дори и повече.

А сега вали... поне от два часа.
Определено имаше нужда от дъждец, дано да продължи да вали повечко време, че хубаво да се напои изсъхналата земя.
(много поетично стана тука)

Дори стана хладно и разтворих прозорците да влезе бахър.
Кеф!

07 август 2016

Най-големия терористичен акт в историята на човечеството

Знаете ли кой е най-големия терористичен акт в историята на човечеството и кога се е състоял?
Отговорът е прост.
Няма как да знаете.
Защото той в момента се случва.

Да, да. Точно в този момент. От 5 до 21 август. Както и малко преди и след това.
И то с благословията на ООН, СЗО и почти цял свят.

Преди няколко месеца редица учени и лекари с голям авторитет биха тревога относто вируса Зика, пренасян от комарите в Южна Америка.
От СЗО казаха, че нямало опасност...
Бразилия се намира в Южна Америка, следователно пингвините са ельоменати.
СЛОЧАЕНОСТ?! НЕ МИСЛА!11

Сега да се позаровим и позамислим малко по-конспЕративно, защото без консперация няма демокрация, нали?
Та дори и пингвините на този свят знаят за текущите в момента летни олимпийски игри в Рио де Жанейро, Бразилия. И за вируса Зика знаят.
Просто идеален апокалиптичен сценарий ми се оформя.
Хора от цял свят се стичат в бразилската столица да зяпат игрите, сякаш не могат да си ги киризят на телевизора вкъщи.
Голяма част от тях ще бъдат нахапани от тамошните комари и когато се завърнат по адрес на местоживеене така да се каже, ще донесат със себе си и спомен от Бразилия.
Има сведения, че Зика се разпространява дори по полов път.

И като се почне едно люто ебанье... и цял свят ще го поеме. :)

Като стана дума за летни олимпийски игри, вижте една снимка от предната лятна олимпиада в Лондон, през 2012 г.


Върхът на ельоменатството - това представлява тази фотография. И не, не е монтаж.

Вярно, Зика не е смъртоносен. Симптомите са треска, главоболие, обриви, болка в ставите и бла-бла.
Само дето вирусът уврежда плода на бременните жени.
Резултатът е бебета с деформиран череп, които както се досещате няма да доживеят до зряла възраст. Или поне повечето от тях.

Ей ти идеален начин как да намалиш безболезнено населението на Земята.
Няма войни, няма бомби, няма масови измирания.
Просто ще се раждат по-малко здрави бебета. Много по-малко.
Старите ще измрат от други болести.

И така, докато населението на планетата спадне до няколко стотин милиона.
Тоест, по груби сметки, след около век ще сме със 70-80% по-малко хора на този свят от сегашното равнище.
Единственото спасение ще бъде на север и местата, където няма комари.

Не съм експерт и не искам да всявам никаква паника. Просто изказах конспЕративното си мнение в тази публикация.

Нека накрая да завършим с един виц, че да разведрим апокалиптичната обстановка. :)

Стадо овце си почива по пладне.
Наблизо има корито с храна и вода.
Две от животните са при храната и докато похапват сладко и си
пийват водица, едната казва на другата:
- Чух, че сега стопаните ни поят и хранят, но накрая щели да ни заколят за да ни изядат месото и да ни вземат кожата.
А другата й отвръща гневно:
- Престани най-сетне с твоите конспирации! Цялото стадо ти се смее!

04 август 2016

Как цигани си присвоиха улица в Русе!

България - страната на неограничените възможности.
Няма лъжа, няма измама.
Тук може всичко, дори и собствена улица да си имаш.
А това не е проблем изобщо, особено когато си нагъл и безочлив циганин.

Снимка: Google Maps

Става въпрос за ето тази улица, със звучното име "Българка".

Каква е историята?
Къщите наоколо са цигански, от доста време.
Въпросната улица беше разбита и с големи дупки в продължение на дълги години.
Преди няколко години обаче я асфалтираха.
Това не се понрави на мангалите в района. Бяха свикнали на спокойствие. Коли по тази улица не минаваха.
Затова циганската бригада се хвана и разбиха улицата с кирки.
Отново я асфалтираха - говори се, че за тяхна сметка.
И колите пак тръгнаха. Циганите взеха да недоволстват. Наруши им се спокойствието.
Лично аз съм минавал няколко пъти с такси по тази улица и съм виждал как ядосани цигани ръкомахат и викат към колата - затова, че минаваме по "тяхната" улица.
След като кметът направи печално известните вече велоалеи, циганите си откраднаха такъв знак и го сложиха на входа на улицата. За да не минават коли разбира се.
А с велосипедистите лесно се справят.

Защо недоволстват циганите?
Както казах - наруши им се спокойствието.
Минавал съм доста пъти покрай тази улица и съм виждал какво става.
Дълги години наред чаветата тичаха без контрол на улицата, а мангалите разпъваха маси посредата на пътя, където пиеха по цял ден. Отстрани седяха скъпи коли, паркирани в тревните площи.

Цигани на протест
Живущите на тази улица дори наскоро се бяха вдигнали на протест.
Уж децата им нямало къде да играят, уж катастрофи щели да стават.
Дори местна телевизия викнаха, че да си изкажат проблемите и желанията относно частната им улица.

Днес на тази улица стана катастрофа
Моторист беше блъснат от лека кола. На тази нищо и никаква уличка.
Гаранция единият участник в това ПТП е бил от тези цигани и е карал сватбарската по въпросната улица.
И какво следва?

Циганите се вдигат на бунт
Както се вижда в новината отгоре.
Не е заради катастрофата. Не е и заради чаветата.
Просто искат тази улица да е тяхна, където да ядат и да пият по цял ден.
Иначе никой не ги пита откъде имат пари за скъпи коли.

Колкото до въпросните циганя, живущите в района хора отдавна са свикнали със силната музика и маанетата разнасящи се от къщите.

Кметът гаранция ще съдейства, защото това са му най-верните гласоподаватели.
Все пак ако ги нямаше циганските гласове от кварталите Чародейка, Дружба 1 и 2, Мальовица и Селеметя, кметът нямаше да е кмет.

И така дами и господа, с малко повече настоятелност, наглост и безочливост, и вие можете да се уредите с частна улица. Хем ще ви е спокойно, хем децата ви ще си тичат на воля.
Ако и това не помогне, правите жива верига (като в новината горе) и си решавате проблема.

03 август 2016

Сериалът, който побърка света

Едва ли има човек, който да не е чувал за Game of Thrones.
Може и да има, в най-затънтените краища на света.

Хората буквално са луднали по тоя сапун.
Да оставим настрана мерчандайзинга, феновете, ролевите и компютърни игри, семинари и фестивали посветени на сериала.

Тук става въпрос за нещо друго.
От време на време из новините се прокадва някоя друга статия какво ли би било еди-какво-си от сериала, ако беше в реалния свят?
Или пък какви биха били героите и с какво биха се занимавали в реалния свят.

Това е меко казано глупаво, откачено и ментално ненормално.
Колкото и да си фен-зарибен, трябва сериозно да ти хлопа дъската.

И аз гледам Игра на Тронове, харесва ми. Ама до там.
Не ща да се женя нит' за Марджъри, нито пък искам да изпраскам Денерис Таргариен или Сансата.

Даже до миналото лято не го бях гледал въобще. Тогава одрънках първите 5 сезона за два месеца.
Ама то дорде излезе шести сезон, взех, че забравих какво съм гледал в първите 50 епизода. :)
Затова от оня ден почнах да преговарям отначало. По 1-2 епизода на вечер, с бира и мезе. :)

Кое най ми харесва в сериала?
Актьорската игра. Има много добри актьори в този сапун.
Другото на което се кефя е операторското майсторство и това, че всичко, което се вижда на екрана е барнато от-до. Явно режисьорите тормозят актьорския състав до дупка. :)

02 август 2016

Да изперкаш като за световно

Да изперкаш като за световно?
Не, като за олимпиада направо!

Няма лъжа, няма измама.
Някои хора така са изперкали, че вземат тотално неадекватни решения.

Ето така например някой умник е взел решение, че на тази олимпиада ще има отбор на бежанците.
Че откъде накъде?
Бежанците, каквито и да са по народност, си имат държава, без значение дали тя е способна да участва в олимпиада или не.

Така за пръв път в историята на олимпийските игри ще има участници, които дефакто няма да представляват никоя държава, въпреки, че самите те са граждани на поне една такава.

Ебаси болния мозък дето трябва да си.


Аз от сега да кажа, че на тая олимпиада ще викам за нашето момиче - Поли Генова. :)
Тоест изобщо няма да я гледам.

То на Евровизия замязаха игрите в Рио.
Не остана време да изкоментирам последната Евровизия, но ще го направя набързо:
За сефте участва Австралия (?!), а конкурса беше политически подарен на Украйна.
Като добавим атаките и лъжите срещу руските атлети, ето че Рио ще бъде Стокхолм.

И като почнат сега да валят едни медали и да падат стари рекорди... гаранция на тези игри ще има сензация и тя ще е от Украйна, или от бежанците, или най-вероятно от двете.

Почина сър Стенли Ройс

На 23 юли е починал габровският зевзек сър Стенли Ройс, по-известен като "бащата на грубия секс", предаде bnews.

Какво да кажа... KLETA MAIKA BALGARIQ загуби един достоен син.
Да почива в мир.

01 август 2016

Къде са природозащитниците?

Потресен съм и възмутен! До дъното на бездънната си душа!
По цял свят някакви хора ходят по улиците и ловят беззащитни покемони.

Редно ли е, питам аз, да се ловят нещастните животинки (па макар и виртуални) и да се затварят?

Къде е зоополицията? Къде са Господари на Ефира? Къде е прокуратурата? Къде са кучерастите?
На море! Къде да са. Харчат държавни пари, докато покемоните страдат.
Това трябва да се спре! Някой трябва да се намеси, този произвол не може да продължава повече.

Към ловците на покемони:
Вие сте едни бездушни същества, мъчители на животни! Срам за вас!!!

Силово начало на август

Честит първи август другарки и другари!

Ей така един социалистически поздрав. По повод събора на Бузлуджа.
НАТО види се не са ни никакви съюзници, щом няма кой да прати няколко тежки бомардировача на разходка из района. Барем Путин се сети догодина.

Но стига лирически отклонения!
Първият ден на август започва силово - 37 градуса показва термометърът ми сега.
Жежко е и днес за цялата страна е обявен жълт код.
За утре също ще има жълт код за жеги, но той ще е само за източната половина от страната.
По възможност стойте на сянка и пийте бира. В краен случай може и вода, макар, че д-р Радева го забранява. :)