23 юли 2016

Фотография

Днес се вдъхнових да пиша (храня) на тема фотография. Преди време мисля, че писах подобен пост, но беше отдавна и се налага актуализация.

Цифровата фотография си е цяла революция.
Снимаш, снимаш, после прехвърляш на компютъра и снимаш пак.
Не е като едно време - купуваш лента с ISO 400 на що-годе сносна цена, снимаш 36 кадъра, носиш лентата във фотото, после гледаш негативите, избираш си снимките и казваш от коя колко екземпляра искаш. Накрая кихаш една камара пари. И пак купуваш лента.

Та с напредването на технологиите, днес всяка кифла може да си купи DSLR фотоапарат или безогледален такъв, и да нарече себе си фотограф.

Има други фотографи. Макар никой да не им харесва снимките, те се приемат насериозно. Дори са си измислили артистичен псевдонив - UV Photography (от Унуфри Василев примерно), който слагат като воден знак на всяка своя снимка и спамят навред във Фейсбука, с надеждата да изпросят няколко лайка.

Третата група фотографи са сериозните и технически. Те са със скъпарски обективи и фотоапарати, за 5-6 и повече хиляди лева. Ходят на разни места, правят-струват, снимат, после вземат, че минат снимките през фотошоп. Накрая се получава нещо, което няма нищо общо с действителноста. И с фотографията. Защото повярвайте ми, фотошопските им умения са по-добре развити от фотографските им такива.

Следват любителите или така наречените аматьори. Имат фотоапарати среден клас. Те си щракат за кеф. Минимум по 100 снимки, ако са излезли на разходка.

После са начинаещите - с някоя сапунерка. По-напредналите в бранша са със турбосапунерки и избиват рибата, така да се каже. Някои от тях напредват, други се учат, трети щракат ей така за кеф.

Последната група са тинейджърите. Хванали телефона с 16 или повече мегапикселова камера и снимат, ли снимат. Използват разни приложения за разкрасяване на снимки.
И спамят във Фейсбук, с надеждата някой да им каже браво. Ама как да кажеш браво на трагедия.



Въобще изобщо болшинството от хората въобще не са наясно какво е то фотография, яде ли се, пие ли се, и има ли тя почва у нас.
Днес всеки може да е фотограф. Почти всеки има телефон с камера.
Много хора имат някакъв фотоапарат.
Жалкото е, че не знаят как да ги използват.
Нито кадриране, нито подходящ ъгъл на светлината...
Тия, които пък знаят, много от тях използват фотошоп и както казах, по ги бива във фотошопирането.

А номерът на цялата история е да хванеш точно подходящия момент.
Защото не е важно дали снимаш със скъп фотоапарат или евтин, с турбосапунерка или телефон. Най-важно е задапаратното устройство, както и въображението.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Без спам и реклами!
Всички коментари подлеждат на модерация преди да бъдат публикувани!