28 декември 2015

Как се празнуваше нова година преди?

Вчера получих истинска хартиена картичка по случай Нова Година от една приятелка.
Да си призная бях приятно изненадан и това ме върна в детските ми години, когато нямаше интернет и мобилни телефони, а стационарните бяха лукс и със шайби. Имаше и такива с копчета, но те бяха скъпи.


Имахме същия телефон като този, само, че сив.

Та как празнувахме Нова Година тогава, нямам кой знае какви спомени.
Знам, че коледа не празнувахме, но колехме прасето в тези дни.
Спомням си, че задължително имаше елха, на върха на която обезателно имаше червена звезда.
Украсявахме елхата с дрънкулки, лампички и поставки за малки свещички, които се защипваха за клончетата на елхата, което си е било чисто самоубийство от гледна точна на пожарната безопасност.
Естествено аз най се кефех на лампичките и звездата.

В детската градина и училище не помня какви мурафети са ни устройвали. Може тогава да сме били във ваканция.
Тогава живеехме на село и Дядо Мраз идваше малко след полунощ.
Обикновено това беше някой роднина, комшия или селски зевзек, на когото хората плащаха да забавлява дечурлигата в новогодишната нощ.

Една година обаче имаше силен снеговалеж и Дядо Мраз не се появи.
Легнах си тъжен, обиден и разстроен от факта, че тази нова година подарък няма да има.

На сутринта като станах, се оказа, че все пак Дядо Мраз е успял да мине по някое време и ми е оставил подаръка докато спя. Подивях от кеф.

Трапезата не помня каква беше, но винаги имаше новогодишна баница с късмети и свинско.

По телевизията даваха забавни музикални и хумористични предавания, ама интересни и без простотия, като сегашните, които меко казано са много опростачени.

Имаше и картички, много картички.
Както казах по-горе, тогава нямаше мобилни телефони и интернет. Имаше картички.
Даже съседите до нас и тези в близост до нас ни изпращаха картички. И ние им изпращахме. То пощата беше по-далеч отколкото комшиите, ама жеста беше важен.
Общо взето в дните около новогодишните празници се сбираше едно тесте.
Аз пък отделях тези, които не се повтаряха и ги прибирах.

Ето така изглеждаше примерна новогодина картичка от тези времена:

Модел 1986 г.
Цена - 12 стотинки. :)
Още подобни картички може да видите тук.

После, на първи януари по обяд ходехме да сурвакаме.
Естествено първите суровакници отнасяха родителите и бабите и дядовците, още в първите минути след полунощ.
Най-често ми даваха от ония синьо-зелените 10 лева с лика на Георги Димитров.
И бях много доволен.


На петолевки също се радвах. На двулевките бях безразличен, а на левчетата и стотинките се мръщех.

Най се радвах обаче на двадесетолевките, отново с лика на Георги Димитров.


Направо се чувствах като милионер, ако някой ми дадеше такава пара. Ама само най-близките роднини са ми давали.

Както казах, като станеше обяд и почвахме да обикаляме къщите на село за да сурвакаме - основно съседските и тези на роднини и близки познати.
Имаше една баба, която беше много стисната и даваше по 50 стотинки. Никак не я харесвах!
Повечето хора даваха по 2 и по 5 лева.

Правех пачка тогава, ама не помня какво ставаше с парите. Сигурно нашите са ми ги конфискували и после са ми купували нещо.

И песнички имаше... като "С червените ботушки" и "Над смълчаните полета", както и "Тихо се сипе първият сняг".

После Дядо Мраз изчезна.
На негово място се настани Дядо Коледа.
И хубавите песнички изчезнаха. На тяхно място се появиха досадните Jingle Bells и Last Christmas на Джордж Майкъл.

И вълшебната приказва свърши. Дядо Коледа се оказа сребролюбец и гаден капиталист...


Използвани са снимки от сайта Нашето детство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Без спам и реклами!
Всички коментари подлеждат на модерация преди да бъдат публикувани!