27 юли 2014

Най-после ужаси

Най-после ужаси!
Ъ-ъ-ъ. ама преди това малко предистория.
От седмица насам съм отегчен - няма ново документално кино, което да ме интересува, затова реших да наблегна на игралното.
Понеже мазните холивудски комедийки и екшънчета не ме блазнят, се обърнах към любимия ми жанр ужаси - да вдигна малко и аз... не самолета, а адреналина. :)
Шмугнах се в Замунда и почнах да тегля по заглавия - Ангели и демони, Живот след смърта, Мъртъв като мен, Дявол, Земята на мъртвите, Къщата на дявола, Островът на доктор Моро...
Все филми с ужасяващи заглавия.
Ама ташаци.
От гореизброените филми само "Живот след смърта" (After life) ми направи някакво впечатление - накара ме да се чувствам някак си по-жив.
Другите филми си бяха някакъв ташак - зомбита, трилъри.... да не говорим, че Мъртъв като мен (Dead like me) си беше чиста проба комедия.
В "Къщата на дявола" (The house of the devil) имаше известно напрежение, ама без кой знае какви ужаси. Ужасите бяха накрая, когато Дяволът се появи. Ролята му се изпълняваше от българин  - Камен Велковски.
Браво Камене, само дето маската ти не беше малко натаман, ама нейсе - важното е внушението и концепцията, нали? :)

Че таз вечер реших или ще гледам истински ужаси, или руски филми.
Отворих Замунда - нищо ново. Аха да се наканя да тегля руско кино на военна тематика и опа... присетих се за специалиста в областа на ужасите - Стивън Кинг.
Абе я чакай да му видя филмографията - дали не е останал някой филм, който не съм гледал.
Оказа се че има,  няколко при това.
Чак отворих една бира по случая!
И така преди малко гледах "Мъглата" (The mist) и най-после се ужасих.
А най-много ми хареса това, че филма беше без хепи енд. Даже с ънхепи енд. Типично в стила на Стивън Кинг.
Във филма се разправя за едно малко градче, което внезапно бива обвито във гъста мъгла.
Действието се развива в един магазин, като заклещени се оказват група хора, които разбират, че в мъглата отвън се крият ужасяващи насекоми - от буболечки и насекоми по метър, до паяци достигащи 7-8, че и 30 метра. :)
Оказва се, че в близката военна база е правен експеримент, който отваря портал към друго измерение, от който нахлува тази мъгла, а заедно с нея и въпросните насекоми.
Накрая малка група хора решават да избягат от магазина с кола и да търсят спасение.
След като горивото им свършва, решават да си теглят куршума, за да не попаднат живи в пипалата на гадините.
Задачата е поверена на главния герой, който убива всички в колата, дори и малкия си син.
Оказва се, че за него не остава куршум и той излиза навън за да го изядат чудовищните буболечки.
В този момент мъглата се вдига и пристигат военните с танкове. Ама късно - в колата всички са с куршум в главата.
И това ако не е ънхепи енд, здраве му кажи. :)
Видео и музика от филма можете да чуете и видите тук.

А за да се почувствате по-живи от всякога, препоръчвам да гледате After life или Живот след смърта. И той е с ънхепи енд, нищо че не е по Стивън Кинг. :)
Във филма участва Кристина Ричи - онази малка и сладка Сряда Адамс, от Семейство Адамс, само че вече пораснала.
Поздрав със следващото видео, което съдържа и кадри от филма.
Песента е повече от подходяща, прилагам и текст за нея, макар че вече съм го правил.
Желая ви ужасно гледане. :)

Сектор Газа - Любовь загробная




Опять с нетерпением жду я конец октября,
Конец октября с нетерпением жду я не зря -
Опять с тридцать первого ночью ко мне ты придешь,
Смешается снова смертельно-любовная дрожь,
Ты придешь, из могилы придешь.

Тела наши снова сольются под светом луны,
Любовь наша вечна, друг другу мы сильно нужны,
Твой череп оскаленный вновь улыбается мне,
Я буду ласкать тебя нежно при полной луне.

Давно умерла ты для всех, только не для меня,
Пусть труп твой прекрасный за несколько лет провонял,
Червями изъедена наша прогнившая плоть,
Мы - грешные люди, не взял наши души Господь,
Мне нужна твоя мертвая плоть.

Тела наши снова сольются под светом луны,
Любовь наша вечна, друг другу мы сильно нужны,
Твой череп оскаленный вновь улыбается мне,
Я буду ласкать тебя нежно при полной луне.

Над кладбищем снова сияет большая луна,
Ты не представляешь, как мне ты, родная, нужна,
Уютно нам в склепе семейном с тобою вдвоем,
На свет мы с тобой скелетёночка произведем,
Будем в склепе валяться втроем.

Тела наши снова сольются под светом луны,
Любовь наша вечна, друг другу мы сильно нужны,
Твой череп оскаленный вновь улыбается мне,
Я буду ласкать тебя нежно при полной луне.

Тела наши снова сольются под светом луны,
Любовь наша вечна, друг другу мы сильно нужны,
Твой череп оскаленный вновь улыбается мне,
Я буду ласкать тебя нежно при полной луне.
Я буду ласкать тебя нежно при полной луне.
Я буду ласкать тебя нежно при полной луне.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Без спам и реклами!
Всички коментари подлеждат на модерация преди да бъдат публикувани!